Аз тебе, либе, съм залюбилОчи черни черешови,
лице бело седефено
ръце копринено гладки,
усмивка омайна и блага
зъби от бисерo по-бели (х2)
Ах, как съм тебе либе, либе младо залюбил,
та съм нощи дълги, нощи дълги будувал,
ИзворИзвор студен – жива вода [2]
- извор, от който няма, няма кой да отпие. [2]
Цвете - с капки роса [2]
- цвят, който няма, няма кой да откъсне. [2]
Припев:
Един въглен, тихо тлеещ,
Към Таз ЗемяКъм таз земя тръгвам отново.
Намирам я и ето пак разпознавам себе си
в някой друг.
Откривам сам това, което оставих и слагам край на
Моля ТеКак всичко свърши, уви, стопи се във Времето -
нямаме вече Мечти безчувствено се гледаме...
Празни са очите ми - слепи, престорени,
в тях Пламък не трепти, а само Болката от Спомена
Моля те остани,
Любовта не е само спомен
Някъде там тя стои -
СамодиваПрипадне ли сомракът и огънят затлее
приканя гората мъжко гърло да запее.
Надигне се луната, огъня с лъчи разпали.
С танц магически в гората самодива мене мами.
Дива,танц играеш!
Дива,мен желаеш!
Дива,появи се!