Ваня Костова все тексты (слова) песен, переводы, видео, клипы

Може би се стъмва вън, може би е облак -
сякаш някой, с тъмна плам, скрива златен огън.
Сенките нахлуват в мен, устните ми съхнат -
аз ли съм момичето - извор непресъхващ?

А по пътя след теб тичат моите очи
и оставам сама в своя дом от мечти.
И заспивам в сълзите си.

На-на-на-на-на-на!

Веднъж ослепи ме и падна над мене гореща звезда,
звезда искрометна и млада.Стопи се за миг нощта без следа.
Прекъсна дъха ми,когато отмина
затичах се бързо с ръце да я стигна,
но сякаш от мен избяга,дивна и свидна
все питам:

Когато си от мен далече,
Когато имаш дълъг път,
Когато ни разделят дни и разтояния
Когато нещо се изпречи

Или въпроси пак ме спрат,
Когато не достигат думи или знания
Когато се усетя вечер,

Мойта малка дъщеря
Мария, Мария
вече свири на пиано.
Мария, Мария
Колко мъничка е тя,
а пианото голямо -
бърка и започва пак
свойта песен от начало.

Не можах да бъда твоята пролет
Не можах да бъда твоето лято (х2)
Нека (х2) бъда твоята есен

Нека бъда твоята есен,
ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост,
и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.

Дали самата земя в своя бяг вечно в кръг движи човека,
дали за зло или за добро,вие своето хоро!
Тече живота,върти своя танц сватба безкрай някога е вдигнал
Сватба става дори без вино,но никога без хоро!

Припев:
Върти се тежко,човешко хоро и вплели ръце хората танцуват,
две три стъпки, пристъпват напред, а после една назад.