Ако жена не те признаеСлабо вино е за теб жената,
Слабо вино, много слабо,
Но отпиеш ли веднъж от него,
Само с две три капки те опива.
Плитък извор е за теб жената,
Плитък извор, много плитък,
Но потънеш ли в прегръдка женска,
Вече свърши хубавото времеКак блести тротоарът под дъжда, като нов,
Добър ден, моя стара заздравяла любов.
Спри за миг да те видя сякаш сън оживял,
Ех, че среща непредвидима в тази есенна кал.
А очите ти пак са като от кадифе,
Слушай, да направим малко бягство, а, има отсреща кафе.
Да, разбирам, че бързаш, ако искаш, ела,
Всичко с теб е хубавоСлънчеви лъчи
греят във очите ти.
Музика звучи
като се усмихнеш ти.
Искам цял живот
да те чувствам все така -
светла от любов,
нежна като музика.
ВчераНякога, отдавна… Някога, преди…
Спря за миг животът… После продължи…
Сякаш беше вчера… Помниш ли това -
просто те намерих… Теб… И любовта…
Връщам се назад… Спомени събирам…
Будя се със тях… Или пък заспивам…
Но не мога сам - времето да върна…
Глътка лудостБягат устните ти от целувките ми.
А очакваш от мен разумен и влюбен
да съм в този момент.
Трета вечер поред.
Нито стъпка напред.
За ръка се държим съвсем като в някакъв
Един миг от РаяЦяла нощ ме гледаш и не спираш.
Боже мой, красив ли ме намираш?
Ако всичко е шега,
по-добре недей така!
Ще се влюбя в тебе, ще се влюбя.
Опасно е да ме заиграваш.
Казвам ти: ти не ме познаваш.
Имам слаби ангели.
Жена на балконаКаква жена, каква камбанария,
изправена пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.
За едната честМайко, майко, научи ме
Както свойте песни пея
За едното честно име
Да се боря и живея.
Може лесно да се купи
Даже служба, даже слава,
Даже власт да се подкупи
За някой да живеешГледам твойто лице
Гледам и питам се
Тънките пръчици къде ги виждаш
Като ги нямаш
Имаш само следи от усмивкитети
И да ти е жал не бива със тях си по красива
За теб, БългарийоАз знам, Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!
От теб съм взел ръцете и очите,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
Когато знам, че ме обичашАко денят личи от сутринта,
днес ще е слънчево и през нощта.
Ти си причината, твоите очи,
твоето докосване, усмивката ти.
Толкова дълго пях за любовта,
с устни напукани от самота.
Толкова дълго крих моите сълзи,
Колко много те обичамОтново късно се прибирам у дома.
Прозорците сляли са се с мрака.
Един-единствен свети и една жена
Знае – ще се върна и ме чака.
За теб ще прогоня тъмнината –
Да видят всички как ще коленича.
За теб ще събудя тишината –
Лъжи ме, циганкоЦиганка ми гледа на ръка,
Гледа и шепти така -
Цял живот да мисля за една
Толкова очаквана жена.
Цял живот да мисля за една
Толкова очаквана жена.
Циганка ми гледа на кафе,
Любов завинагиСамо ти,
в душата ми си само ти.
Изпълваш ме със любовта.
Само ти -
любов открай-докрай си ти!
Обичам те! Завинаги!
Помня онзи ден, онази пролет.
Любов на прага на сърцетоТя е тук и чака теб да я повикаш,
и прегърне ли те времето ще спре.
Тя е тук стой на прага на сърцето ти,
не, не казвай че без нея си добре.
Отвори сърцето си за любовта.
Вдигни очите си и виж това.
Ангели с едно крило сме аз и ти.
Любовта заминаЕто влакът, който ме разделя с тебе
и който, вярвам, ще те върне пак отново.
Когато идва той ми носи твойта обич.
Когато тръгва...тръгва си самотен...
Ето влакът, с който любовта замина.
Той бавно тръгна, тръгна без да каже сбогом...
Шептяха колелата само твойто име,
Моите песниОт мойто детство с песните живея,
Намерени под небосвода син,
Затуй обичам винаги да пея,
Затуй са ме нарекли Веселин.
Дори когато много ми е тъжно,
Дори когато нещо ме боли,
От мама знам - сърцето ми е длъжно
На четири очиВсеки път, щом погледна в тебе
и забравям как се казвам,
пулсът пак бясно бие в мене:
бум-тики-тики, бум-тики-тики.
Ти мълчиш, пак мълчиш,
знам, че най-редовно това го чуваш:
Ти, ти, съня на всеки мъж вълнуваш,
ти, ти, не се шегуваш ти...
НезабраваНЕЗАБРАВА
Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.
И накакси привиква с туй човекът,
Несподелени мислиВеднъж в годината разчиствам
Ненужни дрехи или спомен,
А телефоните преписвам
Преди да позвъня отново.
Веднъж в годината събирам
Надеждите си разпилени,
Подреждам ги и ги прибирам
Нищо не може да ми попречиИмаше много отдавна
малка омайница.
Влюбих се още тогава,
бяхме почти деца…
Нежният спомен далечен
пак ме докосва днес -
в шарена рокля облечен,
с топъл, но властен жест.
Нощ над градаА бяха други нощи и мракът беше друг,
а спомените още се гонят тук...
И аз подобно спомен след спомени вървя,
като дърво без корен, без корен.
Припев:
Думи умират в ноща, стъпки, а няма следа.
Търся прозореца - фар в спящия град.
Обич за обичАз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой за ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
Островът на любовтаКогато ме питат защо
се усмихвам отново във студен,
когато във делника сив усещам,
че хубав е светът,
когато съм най-уморен
от грижи и шум покрай мен,
едно ме държи.
Какво е, знаеш, нали?...
Осъден на щастиеНежни погледи, за мене пазени,
Златни приказки недоразказани.
С тях ми вземаш ума всеки ден.
Омагьосваш всичко във мен.
И едва ли във целия свят
Има някой, от мен по-богат.
Питаш ме, майкоПак ме питаш, мила ми майко,
питаш мълчешком:
Имаш песни, имаш си дарба -
имаш ли си дом?
Пак ме питаш, родна ми майко,
питаш с поглед сляп:
Имаш песни, имаш си огън -
Преди концертаОще три минути до концерта само -
и на сцената ще се изправя.
Искам своето вълнение да скрия,
но сърцето мое подло ме издава.
Още две минути до концерта само -
и китарата до мен застава.
Дайте ми кураж непети песни още,
Рожден денПада лист от календара.
Времето над нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!
Лятото ще се повтори,
нашто лято вече не!
И ще се се повторят хората
СнягТози сняг е съвсем нов,
няма спомени за преди.
Но ме връща към теб, любов,
към деня, в който тръгна ти.
И тогава така валя,
и тогава с дни не спря,
а снежинките от тъга
Среща без думиБяхме две деца, които заедно растат
От игра на игра...
После всеки упорито хвана своя път –
Времето ни разпиля...
Ти събра пари и слава, аз – безброй мечти...
Днес едва те познах!
Нещо е като “тогава”, другото – почти...
Ти си любовтаТи си любовта, признай,
ти за двама ни поне.
Ти си любовта открай -
днеска казваш да, а утре - не.
Колко срещи, колко обич в тебе аз открих,
колко лудо вино аз от благи думи пих.
Колко дълго чаках само, моя вяра и измамо,
Ти си повече от любовТолкова път с теб извървях,
всичките ти мисли зная.
Знам от какво най-те е страх:
Да не спра да те желая!
Толкова път, толкова плах..
чувствата се изхабяват,
ала във мен те са си пак
същите като тогава.
Трифон ЗарезанВдигни над лозе бъклицата тежка,
да бликне веселба човешка,
да има грозде, Трифон Зарезане,
на вино дяволско да стане...
да има грозде, Трифон Зарезане,
на вино дяволско да стане...
Благослови го да е медовито
Хубава женаЛесно се обича хубава жена!
Трудно се живее с хубава жена!
Ти не си виновна - в мен е цялата вина.
Нощем те сънувам как сънуваш друг!
Будя се да видя още ли си тук!
Не че те ревнувам, но оставам пак без дъх.
Честита нова годинаОтмина и тази година,
година на радост и болка,
година с усмивки и сълзи,
година като всяка година.
Изпращаме старата вече,
посрещаме с трепет в сърцето,
посрещаме с много надежди