Учтиво несъгласиеУчтиво несъгласие
Казват, че ние, българите, сме много директни – обичаме да си го кажем „право, куме, та в очи”. Дали е така, няма да спорим, а и обобщенията не са ни по вкуса. Едно обаче е сигурно - че директността си има и добрите, и лошите страни. Когато сме съгласни със събеседника, когато изразяваме одобрение, възхищение, подкрепа, никой няма да ни упрекне в прекалена искреност и спонтанност. Проблемен е обратният случай – не сме съгласни, не одобряваме, отхвърляме позицията на отсрещния - как да му го кажем без да го нараним, унижим, обидим, а и да си създадем враг. Тук на помощ трябва да ни дойдат някои придобивки на цивилизацията, стига да ги владеем. Дипломатичността не е само природна дарба, много може да се научи, успокояват специалистите. За това как да отстояваме позицията си без да проливаме кръв разговаряме с проф. Величко Руменчев от СУ.
• Езикови справки по радиото: „страшно хубав, адски красив, ужасно вкусен”.
• По следите на думите - „стои като истукан”.
• Моята любима дума - проф. Рачко Попов, етнолог.